• Семеен Хотел Къщата

    Семеен Хотел Къщата

  • Семеен Хотел Къщата

    Семеен Хотел Къщата

  • Семеен Хотел Къщата

    Семеен Хотел Къщата

  • Семеен Хотел Къщата

    Семеен Хотел Къщата

За Рибарица

Село Рибарица има население от 1 400 жители и е най – живописното сред 13 – те селища в Тетевенска община. Разположено на 600 метра надморска височина в полите на Тетевенския балкан, на 12км югоизточно от гр.Тетевен. Проточило се на цели 12 км. по поречието на Бели Вит и неговите притоци, селото не случайно носи името Рибарица, а бронзовата фигура на Рибарчето – символа на курорта, се вижда на една скала вдясно от пътя още на влизане в селото.

Чарът на Рибарица са множеството пръснати из целият курорт кокетни малки вилички и къщи, потънали в зеленина и цветя, които предлагат не само тишина и спокойствие, но и възможност да се почувства автентично неповторимата селска атмосфера и домашен уют. Тук, в Рибарица традициите още са живи : старите воденици продължават да мелят , валявиците – да валят пъстрите рибаришки черги, казаните – да варят прочутата Рибаришка сливова ракия, сръчните домакини да правят вкусните сладка от горски плодове, майсторите животновъди да приготвят прочутото балканско саламурено сирене, сръчните ръце на майстори-занаятчии да творят красотата от вълна и дърво. Най – голямата атракция на Рибарица е дивата природа на Национален парк “Централен Балкан” и една от неговите девет зелени перли биосферният резерват Царичина. Името на резервата е свързано с чудната легенда за царската дъщеря Тамара, излекувана от коварната болест с магията на огнено червеното омайниче, което рибарчани и до днес наричат “царичина”. От Рибарица удобни туристически пътеки водят и до двата съседни на Царичина резервати Боатин на югозапад и “Козя стена” на югоизток.

От тук най-бързо се стига до хижите “Георги Бенковски”, “Ехо” и “Вежен. Истински рай за орнитолозите представлява защитената местност “Черният рът”, където може да наблюдавате разнообразие от птици.

Невероятно удоволствие е разходката из Рибарица с планински велосипеди, с които може да стигнете Римския мост над река Костина, да усетите романтиката на старите махалички Брязово и Горуньово, да се изкачите до Яковата пещера и скалния мост над селото. Освен това можете да си направите романтична ретро разходка с кабриолет, фотосафари с горски пикник, пешеходни турове из Рибарица с квалифициран планински водач, атракционен риболов с рибен пикник.

История

РИБАРИЦЕ,
Възхождаш тихо от Балкана
Спокойна и без суета
Истинска хубавица!
Човек те чувства с
всичките си сетива
и не усеща как силно те обича.
Ти си слънце, реки и гори, 
Птици и дивеч - живот.
Роден дом за всички нас!


Рибарица е провъзгласена за "Курорт" четири десетилетия след Освобождението ни. Още от тогава ловешките, троянските и тетевенските първенци са се възхищавали на красотите на тази част от Стара планина, вкусвали са от пастървата, гръмвали са по някои елен и глиган за домашен трофей. Тази форма на общуване може да се квалифицира като първата неорганизирана форма на туризъм. 1919 година младежи от туристическо дружество "Костина" посещават красотите на Рибарица. Тогава се появяват излетници от туристическо дружество "Златен панег" от град Луковит, които правят тридневен изглед до Рибарица.

Започването на стройтиелство на вили на територията на Рибарица от външни лица е признание за предимството и за развитие на туризма в национален мащаб, така също в признаване на курорта Рибарица. Стройтелството на вили започва от 1906 година, когато е построена и първата вила на директора на тетевенската банка - Марин Ничев. 1911 година е построена вилата на професор Жеко Спиридонов, на фамилия Дейкови, на Балабанови, Владимир Вазов.

През юли 1921 година в Рибарица идва и големия писател Иван Вазов, които отсяда във вилата на брат си Владимир Вазов. 

"Чудната красота на местността (отнася се за Костина), вечната песен на реката и великото спокойствие на планината плениха моя чичо и той с благоговение говореше пред своя брат за този вълшебен край, непознат до тогава. А когато наближихме паметника на Бенковски, той се спря, загледа се в насрешния баир, целият покрит с вековна гора, и рече: "А аз съм описал тази местност като пустош" и рече "Ако не бях дошъл в Рибарица,щях да остана чужденец на майка България!!!

Легенди и предания

 


Легенди и предания - В Тетевенския край са запазени много легенди и предания. Записани са около 50 от тях. Всички те са плод на народната фантазия, разкриват се нравствени добродетели и народопсихология. Някои по-известни заглавия са: “Соколов зъб”, “Яна с брата”, “Момина поляна”, “Майстори”, легендата за пещера Драганчовица, преданието за Черти град и мн. др.

В една от легендите свързано с царското семейство на Иван Асен II през 1231 год. от Второто българско царство, когато я разказва и описва, един автор сочи, че царската дъщеря Тамара се разболя тежко и баща и цар Иван Асен, я довел в горите на Рибарица, където тя оздравяла. 

"Преди стените на Константинопол бе царят Иван Асен, когато чумата дойде в престоялния Търнов. Тя зачерни и затвори много домове. Не отмина и царския и него. Първа бе царицата Анна-Мария, след нея синът Петър. Грозната вест върна царят при своите. В усиротелят дом завари само любимата щерка - болната Тамара, приела образа на небесна мъченица.

...

Един ден болната Тамара отиде при царя и му напомни, че е дошло време да замине на Хем при чичо Радул.

-Моя Тамарко тук грее слънце, но на хемската планина снегът не бърза, ще почакаш още малко. Мине ли Гергьовден, сам ще те заведа. - говереше царят кротко и загрижено. 

Развеселени, среброструини потоци забързаха надолу и топлия повей съблече бялата плащеница на Вежен и той смълчан разкърши снага, подмлади се. По това време чичо Радул пристинга при царя на Царевец. Заговори чичо Радул на цяра: 

-Наши царю, обеща да ми дадеш нашата Тамарка да ми гостува. Ето, настана време, сам дойдох да я взема. Знае байо ти Радул какво да правя - да похапне овча квасеница, да пие вода от буков корен, да напълни гърдичките си с въздух от бор и билки, че тогава пак ще думаме.

Пристинга Тамара в рибарешкия балкан на гости на чичо Радул. Излиза на поляната. Оглежда на далче и слуша прехласната песента на птиците. Струва и се че ангели херовими пеят и славят Господа Бога, като в престолната църква. На близо пасе и бавно пристъпя стадото. Звънът на звънците се смесва с песента на птиците и сякаш още по-волно и тържествено пее цялата планина.Сред стадото е Рада. Носи на ръце последното агне сугаре. Подава го на тамарка, която го притиска до гърдичките си. Смее се весело и целува влажната муцунка. Ваклата главица е закичена със званец от горски цветя. Тамарка пуска малкия немирник, който бяга и загубва своя накит. Момичето го взима и закичва своята главица. Радва се, зашото той найстина е по-хубав от царската корона. Най-вече краси кръглото агно цвете, което обилно расте само тук - на поляната. В него са плетени лъчите на небесната дъга. 

Веднъж дядо Ральо и каза:

-Омайничето е най-хубавото цвете. Ерген, който пръв види мома, закичена с него се омайва. Тя става негова изгора.

От тогава Тамарка обиква омайничето и повярва в чудотворната му сила. От тогава все по често излиза закичена на поляната.

Дойде края на лятото. Пристъпи време за връщане на стадото от планината. Тамара не дочака този ден. Дойдоха далечни непознати гости. Бяха богато облечени. Млад левент поднесе на всички скъпи дарове. Тамара скрито го погледна и видя, че в очите му грее пламакът на омайничето. Същият пламък грейна и в нейните очи. 

А на скоро от Вежен по горите тръгна радостната вест, че Тамарка, любимата болна щерка на цар Иван Асен, се изклекувала от най-хубавото планинско цвете - омайничето. и станала хубаво като него. Тази вест първо достигнала до престолнината Търнов и твърдината на стария цар Асеня. Сетне кръстом се понесе по земите български. Омайничето назоваха царско цвете или цариче, а голямата поляна под Вежен - Царичина.

И остана това име и до днес"

Туризъм

 

През 1930 година доктор Вела Георгиева поставя началото на организираното работно дело в село Рибарица. Тя сключва договор с братята Калчеви като наема къщите сим и открива първият дамски пансион. По този начин прави реклама на курорта Рибарица. Пансионът е регламентиран и действа по определени правила и вътрешен ред. Почиващите в курорта дами се осигуряват от Българската туристическа коопераца в София. 

Благотворното действие на летуването в Рибарица е константирано не веднъж от много лекари, които са препоръчвали този ценен къд на нуждаещите се от почивка и възстановяване на силите. През 1936 година, когато населението наброява 1722 жители, селото се посещава от 650 летовници. И тук възниква въпрос, който се постави пред общинското ръководство. Рибарица да си остане курорт. Всичко така извършено, така че планинския вид на Рибарица да се запази. Хората не идват за нейните улици и площади да летуват. 

Над 300 нови кукетни жилишни сгради и вили са построени между 1950-1960 година. Красивата природа спомага Рибарица да стане първостепенен балкански курорт и го обявяват за талъв през 1963 година. 

Дмес Рибарица наброява 1358 жители. Има 650 домакинства и 380 вили. Обновено е почивната станция на МО - сега почивен комплекс "Рибарица", ведомствата станция на "Девети май" - Червен бряг прерасна в луксозен хотел "Рибарица", отвори врати хотел "Царичина", хотел "Санта Екатерина", хотел "Балкан", четиризвездния "Евъргрийн палас".

Дмес в Рибарица има:
73 лицензирани вили и къщи за настаняване на гости и туристи
25 заведения за хранене - кафе-аперитиви, ресторанти, механи, бирарии. комплески
15 магазина за хранителни стоки и други

Курортът се посещава цялогодишно от 50 000 - 55 000 туристи. На територията на селото има 1 400 броя леглова база.

Постепено Рибарица се превръща в гостоприемно-отворена врата, през която минават всички пътики които отвеждат туриста до красотите на планината, до хижите Вежен, Бенковски, Ехо и други, до гордоста на планината: 
връх Вежен - висок 2195 метра
връх Болувания - висок 2119 метра
връх Братанишки уши - висок 1766 метра
връх Свинска глава - висок 1752 метра
връх Кокуй - висок 1458 метра
връх Васильов - висок 1400 метра
връх Къдря - висок 1355 метра

Изкачили се човек на връх Вежен, усеща, че ако се протегне, ще улови звездите, отпусне ли мусколи в "люлката на Царичина", се онася в блажен сън. 


ХИЖИ

  • Хижа ВЕЖЕН - 048804104
  • Хижа ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ - 048 804 104
  • Хижа ВАСИЛЬОВ - 048951907
  • Хижа ЕХО - 082 /450 887 ФАКС 082 / 455 145

    МАРШРУТИ ЗА ВЕЛОТУРИЗЪМ
    • с.Рибарица - махала Брязово 
    • с.Рибарица - хижа Вежен 
    • с.Рибарица - паметник Георги Бенковски 
    • с.Рибарица - м.Черна река /Остриките/ 
    • с.Рибарица - с.Шипково - гр.Троян


    ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ

    • с.Рибарица - Черна река - хижа Ехо 
    • с.Рибарица - м.Соватски дол - хижа Вежен 
    • с.Рибарица - м.Соватски дол - хижа Бенковски 
    • с.Рибарица - Богоя - хижа Васильов 
    • хижа Бенковски - хижа Вежен - х.Ехо - х.Васильов 
    • Почивен комплекс Рибарица - било Васильовска планина - х.Васильов


    ЕДНОДНЕВНИ ЕКСКУРЗИИ

    • с.Рибарица - Тетевен - Съева дупка 
    • с.Рибарица - Гложенски манастир 
    • с.Рибарица - Шипково - Троян - Троянски манастир - Черни Осъм 
    • с.Рибарица - минерални бани Шипково


    Градски исторически музей – Адрес: пл. “Сава Младенов”, тел. 0678/20 05, раб.време от 09.00-12.00 и от 14.00-17.00ч., през лятото без почивен ден - от 1 май до 1 ноември.; входна такса – 0,40 лв. – за учащи се и пенсионери; 0,80 лв. – бълг. граждани; 2,00 лв. – за чужденци и 2,00 лв. – беседа, на бълг. език). 

    Етнографски музей – с. Черни Вит – пресъздава бита на местн. население, дегустация на местни ястия и сливова ракия, демонстрация на местни занаяти.

    Къща-музей “Васил Левски” – с. Голям Извор

    Музейна сбирка “Килийното училище” – с. Голям Извор

    Музейна сбирка – с. Гложене

    Манастирът “Св. Илия”, строен през 14 в. е една от 4-те сгради, оцеляли през злокобната 1801г., когато Тетевен е бил опожарен от кърджалиите.

    Църквата “Всях Светих” в централната част на град Тетевен, строена през 1843-1846 г. и е едно изключение сред църквите градени през Османско владичество поради големите си размери. Двете й камбани са излети в Москва, амвонът е украсен с дебърски дърворезби, а иконостасът – с тетевенски.

    Старинни къщи - оцелелите през 1801г. Бобевската, Туйковата, Йорговата, Хаджи Ивановата (днес р-т “Механата) – със скривалището на Левски. 

    Картинна галерия, в центъра на града, в сградата на ч-ще “Съгласие”-Тетевен

    Читалище “Съгласие” – Тетевен, и Интернетцентъра към него, Градска библиотека – Адрес: пл. “Сава Младенов”, тел. 0678/34 05, раб.време от 08.00-12.00 и от 13.00-17.00ч.
    Читалища има и в останалите 12 селища от община Тетевен.

    Туристическа информация – предложения за маршрути и адреси за контакти (Съвет по туризъм, Турист. д-во, информационни центрове)
    Туристическа информация може да намерите в:
    - Общинско бюро по туризъм – Тетевен, пл. “Сава Младенов”, тел/факс 0678/42 17, 
    е-mail: vita_tur@infotel.bg; 
    - в Туристическо дружество “Вежен” – ул. “Михал Койчев” 18, тел. 0678/ 23 72; 
    048 761 231 и 
    - в бизнес-центъра на ЦУРОТ – тел. 0678/32 22
     

 

Последвайте ни:

Карта:

Контакти:

  • село Рибарица
  • община Тетевен
  • ул.Даковото 80
  • Тел: 0886088685 ; 0896062766 ; 0878122425